Перперикон е древносветилище, разположено на скалист връх с височина 470 м. Каквото и да напишем днес може да бъде непълно като информация утре, тъй като е един от най-важните археологични центрове в България през последните години и там ежедневно се провеждат нови изследвания и разкопки. От гледна точка на изкопните работи е сравнително “млад” обект – работата по него започва през 2000 г.
От историческа гледна точка, обаче, Перперикон е изключително древен. Култовата дейност там започва през 5 хил. пр.н.е., свързана с култа към Бога Слънце. С изминаването на хилядолетията и развитието на цивилизацията храмовият комплекс се разраства и претърпява проме-ни, за да стигнем до свидетелствата, които се откриват днес пред нас. То представлява своеобразна крепост със здрава крепостна стена, зад която се очертават две предградия на север и юг. Централно е разполо-жен изсечен в скалите дворец с площ около 10 хил. кв.м, а на най-високата част на хълма, най-близо до боговете се намира акрополът.
Сведения, които се откриват сред разкопките, подкрепени с писа-ния от древни източници сочат, че е много вероятно това светилище да е дълго търсеният храм на Дионис, за който се знае, че е в Родопите. След множество изследвания се открива, че жреците са извършвали свещени ритуали с вино и огън, които са характерни за храма на Дионис. Той, за-едно с този на Аполон в Делфи, са двата най-значими оракула в древ-ността. Един от основните източници, визиращи Дионисиевия оракул в Родопите, е съчинението “Дванадесетте цезари”, където е описано про-рочеството, дадено на бащата на Октавиан Август – първият римски им-ператор. Според него, високо лумналите пламъци при жертвоприношени-ето в храма са предвещание, че Октавиан ще бъде господар на целия свят. По рано през вековете, същото знамение е направено за великият Александър Македонски, който ще управлява познатия дотогава свят. Херодот също говори за подобно място на връх в планината, където жри-ца дава предсказания, точно както в Делфи.
0 Comments