Малка базилика – Пловдив

Ранна история

Малката базилика на Филипопол е била разположена в източните покрайнини на античния град, непосредствено до вътрешното лице на крепостната стена с кула от II – IV в. Църквата била близо до източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Базиликата е изградена през втората половина на V в. в чест на Базилиск, главния военен командир на провинция Тракия. Той има собствено жилище във Филипопол и печели уважението на местните хора през 471 г., когато отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Базилиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военноначалника. През 475 г. Базилиск става император, но след само 20 месеца е свален от предшественика си Зенон (474-491), който заповядва всяка следа от присъствието на врага му да бъде унищожена. В резултат на това първите редове на ктиторския надпис в Малката базилика, оформен в мозайката от червени камъчета на бял фон в центъра срещу олтарната апсида, са премахнати. Скоро след това базиликата изгаря до основи. Дървеният покрив и керемидите рухват и затрупват вътрешността на църквата с отломки. След опожаряването на сградата тя е реконструирана и обновена. Запазват се външните размери, като подовото ниво е повдигнато с около 0,70 м. Новият под е тухлен. Променено е оформлението на притвора, олтарната преграда и амвона. Тогава към северния кораб (североизточния ъгъл на църквата ) е пристроен баптистерий. По онова време християнството било задължително за всички поданици на империята и все повече хора изоставяли старата си вяра. Баптистерият на Малката базилика бил проектиран като място за кръщение не само на новородени, но и на възрастни хора. Той имал два входа - един за езичници и един за християни, - и мраморен кръстовиден басейн (писцина) с форма на кръст, дълбок 1 м. Мраморни колони поддържали изящен покрив, а подът извън басейна бил украсен с едни от най-хубавите мозайки в тази част на империята: двойка гълъби, елен и други християнски символи. С това оформление базиликата функционира до края на VI в. Към края на VI в. Малката базилика е изоставена, заедно с много от сградите в града в равнината. Базиликата се превърнала в руина, а местните хора дълго време я използвали като източник на строителен материал. През Х-ХI в. е започнала дейност на разкопаване на руините, което оставя видими ями в мозаечния под на базиликата.

Мозайките на Малката базилика

Пищните подови мозайки, които покривали подовете на църквите в Източната и Западната Римска империя през IV-VI в., са изработвани от различни материали: камъчета, мрамор, керамика, стъкло. За покриване на големи пространства се използват геометрични комбинации от ромбове, кръгове и розети, които могат да се повтарят до безкрайност и да образуват безброй съчетания. Във Филипопол работи местно ателие, което украсява с мозайки подовете на големи обществени сгради и жилищата на богатите граждани. За ранните християни мозайките имат смисъл и предават послания. Еленът, например, не е случайно изобразен в баптистерия на Малката базилика. Той олицетворява душата на християнина, която се стреми към вярата и истината. Гълъбът символизира Светия Дух, който се явява при кръщението на Исус на река Йордан. Вазата олицетворява съда, в който се събира манната небесна. Соломоновият възел е стар символ с много значения. Може да се тълкува като изображение на вечността и на вярата. Розетата е по-стара от християнството. За ранните християни тя символизира кръвта на Исус. Свастиката е древен космически символ, а меандърът е смятан за опростена форма на лабиринт.

Разкриване

Останките на базиликата са открити случайно през 1988-1989 г. при строителството на жилищен блок. Археоложката Мина Боспачиева, която я разкопава, я нарича Малката базилика, тъй като в непосредствена близост се намират две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града (Голямата базилика). През 1991 г. строежът на жилищната кооперация е завършен на няколко метра встрани и базиликата и близката част от крепостната стена с кула са изложени in situ. През 1993-1994 г. половината мозайки са прибрани за съхранение от екип на Националния институт за паметниците на културата. Останалата част от мозайките са оставени и консервирани на място.През 1995 г. получават статут на Паметник на културата от национално значение. През 1999 г. по проект "Красива България" мозайките в баптистерията са консервирани на място и покрити с пясък и тънка бетонна плоча, а мозайките от църквата са демонтирани и прибрани за съхранение. През 2000 г. aрхеологът Мина Боспачиева и реставраторът Елена Кантарева-Дечева реставрират част от мозайките съвместно с Центъра за художествена консервация в Уилямстаун, Масачузетс, САЩ, с финансовата подкрепа на Тръста за взаимно разбиране, Ню Йорк. До 2010 г. базиликата е изоставена и скрита под бурени.