Епископска базилика – Пловдив

Епископската базилика на Филипопол, Римска провинция Тракия, е един от най-големите и значими в европейски мащаб археологически обекти и културно-исторически паметници.  Тя е трикорабна с размери 83 метра дължина и 36 метра широчина. Смята се, че   раннохристиянският  храм  е бил най-голям и най-богат на Балканите. Неслучайно той крие два слоя и общо над 2 хиляди квадратни метра майсторски мозайки. Построена е на мястото на по-ранен четириъгален храм посветен на императорският култ.  

Изяществото на Епископска базилика

Мозайките са двупластови и датират от различни периоди. При тях се забелязва разлика в мотивите и композициите. ПЪРВИ СТРОИТЕЛЕН ПЕРИОД: около средата на IV век –началото на V век След полагане на първия хоросанов под тип opus signinum се полага първата мозайка от долния слой, която е положена в централния кораб, след това се полагат мозайките от долния слой в южен и северен кораб, нартекс, северен и южен портик и прилежащите му помещения ВТОРИ СТРОИТЕЛЕН ПЕРИОД: средата на V век –средата на VI век I-ва фаза: полагане на мозайката в нартекса и северен портик II-ра фаза: полагане на мозайката от горния слой в централния кораб и апсидата, южен и северен кораб, южен портик III-та фаза: полагане на мозайките от горния слой покрай северната и южната част на презвитерия. Базиликата била разделена на три кораба, обособени с мраморни колонади, и имала апсида и голям атриум (открит двор) с портици. Фрески (от които за съжаление са запазени само фрагменти) покривали стените й. Презвитерият (нисък подиум където епископът и висшето духовенство седели по време на служба), бил с под от мраморни плочки.

Настилка

При стратиграфските проучвания реставраторите са открили три слоя на пода.

• Първи под -opus signinum, който се е състоял от тръмбована пръст, дренаж (Statumen) и хоросан
• Втори под -opus tesselatum, който се е състоял от хоросанов слой (Nucleus) и мозайка (тесери).
• Трети под -opus tesselatum - състоящ се от нивелиращ пълнеж, Rudus, Nucleus/ Bedding layer( хороссаново легло)

Полагането на втори слой мозайка се е наложило в следствие на пропадания на долния слой, които вероятно са и довели до разрушаване на покрива. Това много ясно си личи в южния кораб, където от единия до другия край има 50см разлика в нивото.

• Долен мозаечен под - централен кораб

Най-ранната мозайка, положена единствено в централния кораб, се отличава значително от всички останали мозайки на базиликата. Тя е сравнително монохромна, едра по мащаб, изключително монументална по своя храктер и носи белезите на ранните мозайки от Филипопол с изразено западно влияние. Композирана е от едно пано, което заема цялата площ на кораба и е съставено от мрежа от пресичащи се октагони, образуващи меандровидна свастика и хексагони. Паното е обрамчено от два бордюра от спираловидна „бягаща вълна” и композиция от пресичащи се кръгове, образуващи четирилистни розети. Мозайката е редена в техника opus tesselatum с по-едри тесери от естествен камък в четири цвята –бял, сиво-черен, охра и червен.

• Долен мозаечен под - южен кораб, северен кораб, абсида и портици

Мозайките от втория под, положени по-късно в страничните кораби, апсидата и портиците са характерни за т.н. „пуристки стил”, оформил се се в края на ІV -началото на V век под влияние на източните раннохристиянски центрове. Представят сложни многоцветни орнаментално-геометрични композиции с изключително богата декорация, включваща множество предхристиянски и раннохристиянски орнаменти и символи. Изключителна находка е откритата в южния кораб tabula ansata, която неуспоримо доказва теорията от 80-те години, че базилита е била Епископска.

• Горен мозаечен под 

Изключително впечатление прави средното пано на централния кораб, изобразяващо над 100 птици от 12 вида. В двата странични кораба може да се видят централно разположени пана със сцената „Изворът на живота”, която изобразява кантарос, от който блика вода с два пауна от двете му страни. В нартекса (притвора) впечатление прави фигурата на пауна, който е разположен пред централния вход на базиликата.

Мястото ѝ в съвременния град

Както в миналото и сега, Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив. Тя е в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“.

• 
• 
•