Девически манастир „Въведение Богородично“ в Сопот

Според най-разпространената хипотеза светата обител на сопотския девически манастир е основана през 1665 г. от схимонахиня Сусана. През многовековната си история сопотският девически манастир „Въведение Богородично“, заедно с други църкви и манастири, е на няколко пъти разоряван. Вероятно сериозно пострадва по време на размирните кърджалийски времена, когато Сопот е опожаряван на три пъти – през 1794, 1800 и 1807 г. Обителта не е пощадена и по време на руско-турската война. През юли 1877 г. след временно отстъпване на руските войски почти целият град е изпепелен и сринат до основи. Застроен в близост до Хилендарския метох, който бил изгорен от кърджалиите през 1794 г., но оставил названието „метох“, пренесло се върху девическия манастир. В този хилендарски метох е идвал Паисий Хилендарски и донесъл своята „История славеноболгарская“. Историята е многократно преписвана и е имало запазени два преписа-преправки от 1828 и 1845 година, които изгарят при опожаряването на Сопот от турците в 1877 г. Сопотският девически манастир е изключително интересен в архитектурно отношение. От третата четвърт на XVII век е запазена църквата на метоха. Църквата е интересна с архитектурната си планировка – няма изразена апсида от източната страна и е полуподземна (вкопана наполовина в земята). Само още една подобна църква е известна в пределите на България – тази в село Добърско (Разложко). Интересни са запазените в нея стенописи от XVII век – т. нар. „светии без глави“, и живописта на „царския ред“ на иконостаса. Също така интересна е запазената жилищна сграда с чардаците от XVIII век, която по чудо заедно с църквата оцелява при опожаряването на Сопот от турците през 1877 г. В тази зона на манастира е запазена килията на девическото килийно училище (действало до 1850 г.), скривалището под килията на игуменката Христина (в което се е укривал Васил Левски).