Маломаловски манастир "Свети Николай Мирликийски - Чудотворец". Въпреки, че светата обител има дълга история, много малко от нея е достигнала до нас. Знае се, че е построен между XIII - XV век. Разрушен и ограбен в края на XV в. или началото на XVI в. от турците и отново издигнат и изписан в края на XVI в. Според местните легенди е бил основно средище на духовниците в околията и поради това е попадал често под обстойните набези на османците. За да се запазят ценните стенописи са били покрити с дебел слой вар, който е свален в началото на XX в. От външните стенописи е останал само този на Свети Николай в патронната ниша над входа.
Днес от някогашния добре устроен и спретнат манастирски комплекс са останали само църквата (в незавидно положение), една полусрутена жилищна сгради и каменната чешма с бронзов чучур, строена от дебърски майстори. Основната жилищна сграда с възрожденска архитектура, оригинална като план, плетена от пръти и измазана с кал, се е самосрутила след многобройните иманярски набези.
Манастирската църква е от типа на малкото еднокорабни и едноабсидни безкуполни култови сгради, строени през епохата на турското робство най-вече в Западна България. Строителният план и архитектурното ѝ оформяне са съвсем опростени и почти еднакви с тези на Алинската манастирска черква, църквите в Горнострумските земи (Бобошево, Вуково, Пастух и др.). В по-късен период към църквата е бил доизграден притвор от запад, но от него днес няма и помен. Изградена изцяло от ломен камък и покрита с тежки каменни плочи, тя не притежава никаква външна пластична украса. Само цилиндричният свод, който конструктивно се изявява отвън, заедно с удължението на двете надлъжни стени отпред (антите), оформят западната стена на черквата като голяма плоскодънна ниша, увенчана в горния си край с арка. Западната фасада е допълнително раздвижена от патронната ниша над входната врата. Поради частичното вкопаване на черквата в земята и малките ѝ размери, отвън тя има изглед на малка схлупена сграда. Погледната обаче отвътре, въпреки, че се състои само от наос и олтарно помещение, тя дава усещане за простор.
В миналото стените и свода, както и западната фасада на маломаловската черква са били изцяло покрити със стенописни изображения. От някогашната богата живописна украса на храма днес е останало малко нещо. Изпълнената с високо художествено майсторство стенопис е била обект на проучване от видни български изкуствоведи от началото на XX век. Каква е била цялостната иконографска схема може да се разбере от подробното описание на стенописите - външни и вътрешни, направено от проф. Кръстьо Миятев през 1939 г. Според него датировката на външните стенописи предимно по западната фасада на храма е от XIV-XV в., а тази на вътрешните стени - от XVI в.
Стенописите в олтара са от по-късно време (XVI в.). Там са изобразени сцените: в апсидата - „Богородица - Ширшая небес”, „Причастие на апостолите” (Евхаристия) и отдолу четирима от отците на църквата - Василий Велики, Григорий Назиански, Николай Мирликийски и един неизвестен. „Евхаристията” съдържа следните детайли: маса (светия престол), на масата - потир и книга; отляво шестима апостоли, смирено приведени напред, приближаващи се до Христа; а отдясно са петима апостоли с протегнати напред ръце, но само първият от тях е прострял ръката си с чаша, в която Христос сипва вино. Над сцената е изписан надписът: „Причестие апостолов”. Фигурите са едри грубовати, но изразителни.
Маломаловски манастир "Свети Николай Мирликийски - Чудотворец". Въпреки, че светата обител има дълга история, много малко от нея е достигнала до нас. Знае се, че е построен между XIII - XV век. Разрушен и ограбен в края на XV в. или началото на XVI в. от турците и отново издигнат и изписан в края на XVI в. Според местните легенди е бил основно средище на духовниците в околията и поради това е попадал често под обстойните набези на османците. За да се запазят ценните стенописи са били покрити с дебел слой вар, който е свален в началото на XX в. От външните стенописи е останал само този на Свети Николай в патронната ниша над входа.
Днес от някогашния добре устроен и спретнат манастирски комплекс са останали само църквата (в незавидно положение), една полусрутена жилищна сгради и каменната чешма с бронзов чучур, строена от дебърски майстори. Основната жилищна сграда с възрожденска архитектура, оригинална като план, плетена от пръти и измазана с кал, се е самосрутила след многобройните иманярски набези.
Манастирската църква е от типа на малкото еднокорабни и едноабсидни безкуполни култови сгради, строени през епохата на турското робство най-вече в Западна България. Строителният план и архитектурното ѝ оформяне са съвсем опростени и почти еднакви с тези на Алинската манастирска черква, църквите в Горнострумските земи (Бобошево, Вуково, Пастух и др.). В по-късен период към църквата е бил доизграден притвор от запад, но от него днес няма и помен. Изградена изцяло от ломен камък и покрита с тежки каменни плочи, тя не притежава никаква външна пластична украса. Само цилиндричният свод, който конструктивно се изявява отвън, заедно с удължението на двете надлъжни стени отпред (антите), оформят западната стена на черквата като голяма плоскодънна ниша, увенчана в горния си край с арка. Западната фасада е допълнително раздвижена от патронната ниша над входната врата. Поради частичното вкопаване на черквата в земята и малките ѝ размери, отвън тя има изглед на малка схлупена сграда. Погледната обаче отвътре, въпреки, че се състои само от наос и олтарно помещение, тя дава усещане за простор.
В миналото стените и свода, както и западната фасада на маломаловската черква са били изцяло покрити със стенописни изображения. От някогашната богата живописна украса на храма днес е останало малко нещо. Изпълнената с високо художествено майсторство стенопис е била обект на проучване от видни български изкуствоведи от началото на XX век. Каква е била цялостната иконографска схема може да се разбере от подробното описание на стенописите - външни и вътрешни, направено от проф. Кръстьо Миятев през 1939 г. Според него датировката на външните стенописи предимно по западната фасада на храма е от XIV-XV в., а тази на вътрешните стени - от XVI в.
Стенописите в олтара са от по-късно време (XVI в.). Там са изобразени сцените: в апсидата - „Богородица - Ширшая небес”, „Причастие на апостолите” (Евхаристия) и отдолу четирима от отците на църквата - Василий Велики, Григорий Назиански, Николай Мирликийски и един неизвестен. „Евхаристията” съдържа следните детайли: маса (светия престол), на масата - потир и книга; отляво шестима апостоли, смирено приведени напред, приближаващи се до Христа; а отдясно са петима апостоли с протегнати напред ръце, но само първият от тях е прострял ръката си с чаша, в която Христос сипва вино. Над сцената е изписан надписът: „Причестие апостолов”. Фигурите са едри грубовати, но изразителни.
Categories: МанастирЮгозападен
0 Comments