Курилският манастир "Св. Иван Рилски" се намира на десния бряг на р. Искър на километър североизточно от кв. Курило на гр. Нови Искър и на 12 км от София,непосредсвено до обителта е раположена психиатричната болница,заемаща манастирски имот.
Основан е през ІХ-Х в. и е един от най-старите манастири в Софийска епархия.В началото на османското робство е разрушен.През 1593г. манастира е възстановен със средствата на жителите от околните села – Кумарица, Доброславци и Требич. Тогава е построена и сегашната църква.Обновяването на Куриловския манастир в края на XVI в. и украсяването на манастирската черква със стенописи по това време се свързва с името на отец Пимен Зографски (Софийски) - известен български живописец, книжовник и строител.
В началото на XX в. Курилският девически манастир е в разцвета си и бил обитаван от 45 монахини. По това време тук е действала печатница, в която се е печатала християнска литература.
Курилският манастир преставлява комплекс от черква и жилищни и стопански сгради,част от които са присвоени от болницата.От старият манастир до наше време е оцеляла единствено манастирската църква, която представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с два притвора.Тази църква е била неколкократно преустройвана, удължавана и презографисвана, поради което в нея са запазени стенописи от няколко периода. Най-голям интерес предизвиква живописта в наоса на черквата от 1596 година, от която са оцелели отделни образи на светци и няколко по-цялостно запазени сюжетни сцени, каквито са „Успение Богородично", „Омиване на нозете", „Тайната вечеря", „Избиване на витлеемските младенци", „Преломлението на хляба в Емаус" и други. Нарисуваните евангелски образи са одухотворени и в значителна степен индивидуализирани. Благородство и човечност излъчват образите на Христос, на апостолите Петър и Павел и другите лица. Със своята искреност и непосредственост особено впечатляваща е сцената „Избиване на витлеемските младенци".
През XIX в. черквата била обновена и както гласи запазеният възпоменателен надпис, през 1816 г. по времето на игумена Викентий върху старите стенописи в наоса била положена варова мазилка и върху нея отново била създадена живопис. Изпълнена доста несръчно, тя не притежава високи художествени качества, но внася някои нови елементи, главно в орнаменталната украса. По-късно през 1830 г. черквата била удължена със сегашното средно преддверие, което също е било изписано. По източната стена на това преддверие в горния пояс са изобразени няколко житийни сцени за патрона на манастира св. Иван Рилски. В долната половина на стената от двете страни на входната врата към наоса в иконописен маниер са представени образите на Христос, Богородица, Иван Рилски и Йоан Предтеча. По останалите стени на преддверието са изписани сцени от Митарствата на душата, така както сюжетът е бил разработен през 1811 г. от големия възрожденски живописец Тома Вишанов - Молера в черквата „Покров Богородичен" при постницата „Св. Лука" на Рилския манастир. Това дава основание на някои изследвачи да допускат, че същият живописец е нарисувал и споменатите стенописи в Куриловския манастир.
Курилският манастир "Св. Иван Рилски" се намира на десния бряг на р. Искър на километър североизточно от кв. Курило на гр. Нови Искър и на 12 км от София,непосредсвено до обителта е раположена психиатричната болница,заемаща манастирски имот.
Основан е през ІХ-Х в. и е един от най-старите манастири в Софийска епархия.В началото на османското робство е разрушен.През 1593г. манастира е възстановен със средствата на жителите от околните села – Кумарица, Доброславци и Требич. Тогава е построена и сегашната църква.Обновяването на Куриловския манастир в края на XVI в. и украсяването на манастирската черква със стенописи по това време се свързва с името на отец Пимен Зографски (Софийски) - известен български живописец, книжовник и строител.
В началото на XX в. Курилският девически манастир е в разцвета си и бил обитаван от 45 монахини. По това време тук е действала печатница, в която се е печатала християнска литература.
Курилският манастир преставлява комплекс от черква и жилищни и стопански сгради,част от които са присвоени от болницата.От старият манастир до наше време е оцеляла единствено манастирската църква, която представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с два притвора.Тази църква е била неколкократно преустройвана, удължавана и презографисвана, поради което в нея са запазени стенописи от няколко периода. Най-голям интерес предизвиква живописта в наоса на черквата от 1596 година, от която са оцелели отделни образи на светци и няколко по-цялостно запазени сюжетни сцени, каквито са „Успение Богородично", „Омиване на нозете", „Тайната вечеря", „Избиване на витлеемските младенци", „Преломлението на хляба в Емаус" и други. Нарисуваните евангелски образи са одухотворени и в значителна степен индивидуализирани. Благородство и човечност излъчват образите на Христос, на апостолите Петър и Павел и другите лица. Със своята искреност и непосредственост особено впечатляваща е сцената „Избиване на витлеемските младенци".
През XIX в. черквата била обновена и както гласи запазеният възпоменателен надпис, през 1816 г. по времето на игумена Викентий върху старите стенописи в наоса била положена варова мазилка и върху нея отново била създадена живопис. Изпълнена доста несръчно, тя не притежава високи художествени качества, но внася някои нови елементи, главно в орнаменталната украса. По-късно през 1830 г. черквата била удължена със сегашното средно преддверие, което също е било изписано. По източната стена на това преддверие в горния пояс са изобразени няколко житийни сцени за патрона на манастира св. Иван Рилски. В долната половина на стената от двете страни на входната врата към наоса в иконописен маниер са представени образите на Христос, Богородица, Иван Рилски и Йоан Предтеча. По останалите стени на преддверието са изписани сцени от Митарствата на душата, така както сюжетът е бил разработен през 1811 г. от големия възрожденски живописец Тома Вишанов - Молера в черквата „Покров Богородичен" при постницата „Св. Лука" на Рилския манастир. Това дава основание на някои изследвачи да допускат, че същият живописец е нарисувал и споменатите стенописи в Куриловския манастир.