
Манастирът се намира на около 2,5км северно над Софийския
квартал Сеславци
и на около 20 км от
София. От
Сеславци
пътя върви нагоре към
храм „Свети Георги”
(вижда се от далеч), след него продължава нагоре до „Т” кръстовище, на което се тръгва по черен път наляво.
Мястото е едно от
християнските места на вярата, както и едно от
местата свързани със Свети Николай Мирликийски Чудотворец.
Предполага се, че в древността над мястото на манастира се е намирала тракийска крепост със светилище, посветено на върховно тракийско божество, която съществува и по римско време.
Според преданията боляринът Сеслав стои в основата на създаването на манастира по време на Второто българско царство. Боляринът е владеел
крепостта Сеславско кале
недалеч от манастира, която при падането на България под турско робство била разрушена заедно с манастира. Възкресяването на святото място през XVI век съвпада с период на просперитет на Османската империя, когато се дават известни свободи на местното християнско население и се разрешава строителството на някои манастири и храмове.
В началото на XIX век Сеславската обител е отново опустошена от кърджалиите, но през 1832г е възстановена от игумена Харитон.
Манастирският храм е с размери 16 / 6,8м. Построен е в унисон с архитектурните традиции по българските земи от XVI-XVII век и представлява еднокорабна, едноабсидна постройка с притвор, обширно вътрешно пространство, богата стенописна украса и гладки изчистени фасади.
На каменната арка над входната врата са изсечени от камък три орнаментни розетки.
Според специалисти храмът е бил построен из основи и украсен изцяло със стенописи през 1616 г. при ктиторството на йеромонах Даниил и с участието на околното родолюбиво население.
Храмът изглежда малък отвън, но влезе ли странника през ниската порта сякаш се озовава в огромно пространство благодарение на колоритените стенописи, които покриват плътно стените и свода на двете помещения и малката абсида. Открити са три живописни пласта, като най-добре е запазен този от 1618 г, дело на Св. Пимен Зографски. Характерна за живописта в храма е нейната повествователност. Илюстрирани са много евангелски сюжети и образи на светци. Подробно и по достъпен начин странниците посетили хвама се запознават със сложната и отвлечена евангелска тематика. Представени са и някои по-рядко изобразявани сюжети, каквито са някои от Чудесата Христови, Родословното дърво на Христос, Христос проклина смоковницата да изсъхне, Срещата на Тивериадското море и други.
Post Views:
872
0 Comments