Църквата е построена в близост до първата габровска църква „Света Петка“ в чест на Света Петка. Мощите на Света Параскева /Петка/ Епиватска преминават през Габрово на път за Търново /1231/. На мястото, където мощите са пренощували, населението издига църква, а Света Петка става духовна закрилница на града. Храмът съществува и през първите векове на Османското владичество. През 1798 г. войските на Капудан Хюсеин паша опустошават Габрово. Наред с безбройните унищожения и църквата е изгорена. Но тя не е възстановена, а през 1804 г. южно от нея е изградена нова църква „Успение на Пресвета Богородица“ при това без официално разрешение от властта. Тя е малка, схлупена и вкопана в земята. Когато става ясно, че липсват документи за изграждането ѝ, габровци временно настаняват в нея самарджии /майстори на седла за коне/, за да предотвратят затварянето ѝ.
През XIX в. Габрово е вече важен просветен, търговски и стопански център. Жителите на града са добили определено самочувствие и желаят по-величествен храм, който да им подхожда. Затова старата църква е разрушена на 5 май 1865 г., а на 11 май 1865 г. започва строителството на новата сграда.
Храмът е завършен през 1866 година от големия възрожденски майстор Уста Генчо Кънев. Той е архитект на сградата на Априловска гимназия в Габрово, както на църковни сгради в Румъния и Гърция.
Новият храм е осветен на 26 октомври 1866 година от четирима свещеници – архимандрит поп Силвестрий, Христо Йовчев Бочаров, Стефан Станимиров и поп Иван Гъбенски.Църквата е разположена в централната част на града с изглед към един от най-красивите каменни мостове на р. Янтра – Баев мост.
Църквата представлява трикорабна базилика, с два купола и две редици от по четири колони. Майсторът е автор и на декоративната украса на църквата, състояща се от каменни релефи с растителни и животински мотиви.
Иконостасът е изработен от липово дърво само за 3 години /1882 – 1885/ и е забележителен образец на следосвобожденската дърворезба.
Към област Габрово
0 Comments