Църква "Св. Преображение Господне" - Ивайловград
Изключително ценен представител на възрожденската култова архитектура, изобразително и приложно изкуство в България, обявен за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение. Църквата е строена през 1828г на мястото на по-стар храм (престолния камък е от 1805г), като в сегашния си вид е трикорабна едноабсидна псевдобазилика и се отличава с рядко срещана планова схема, умело изграждане на обемно-пространствената композиция и майсторско изпълнение на архитектурните детайли, дърворезбената украса и иконите (средата на XIXв) – дело на гръцки майстори резбари и зографи.
Скална църква - Маточина
Скалната църква е изсечена на 2км югозападно от село Маточина в скалисто възвишение. Датирана е от Xв. Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през къс, също така сводест коридор. Тази скална църква е дялана в самата скала абсолютно и само с помощта на ръчни инструменти. Общата дължина на съоръжението е 14,05м, а само на коридора - 4,20м. Най-високата точка на свода в коридора е 3,50м, широчината му е 3м. Вляво от входа, в скалата личат изсечени стъпала, водещи към обширно платото, под което се намира църквата. Точно над входа са запазени следи от издълбани в скалата форми с култово предназначение, най-вероятно от времето на траките. От това място се открива красива панорамна гледка на юг, към меандрите на река Тунджа и на запад към долината на река Фишера.
Скалната църква край село Михалич
На границата между Турция и България, в Сакар планина и на 25 км от Свиленград се намира село Михалич. Едва ли някога бихте дошли в този край, където обитателите на селото се броят на пръсти, ако не беше уникалната скална църква, издълбана цялата във варовиковата скала, до вътрешността на която водят 14 стръмни стъпала. Местността, в която се намира църквата се нарича Айпандо За нея се смята, че съществува още от 10 век. Казват, че водата, която тече по стените й е лековита и може да излекува редица болести. Когато жените имали проблем да забременеят, достатъчно било да пренощуват една вечер в църквата и да пият от чудотворната вода. Носят се легенди, че местността е магическа и че входът на църквата сепази от две големи змии. Ако някой с недобри намерения се опитвал да влезе, те му попречвали пътя. Местните стари хора вярват още, че Айпандо ги пази - няма нито една жертва от селото по време на войната. Удивителната скална църква е паметник на културата с национално значение заради уникалната си архитектура - древната света обител има сложна, трихонкална форма, която на балканския полуостров се открива само в градените сгради, познати още в античната епоха и при църквите в ранновизантийското строителство.
Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил” - Хасково
Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил” е построена през 1861 г. от гърчеещи се българи. Тя е втората по ред в града и е известна като гръцката църква или църквата на богатите. Представлява трикорабна базилика с голяма, сравнително ниска полукръгла абсида и широк П-образен нартекс. Сред иконите изпъкват „Събор Архангелски“ – патронната икона от 1866 г., „Св. Йоан Кръстител“ от 1872 г., „Въведение Богородично“, „Рождество Христово“.
Църква "Успение на Пресвета Богородица" - Хасково
Успение Богородично е най-старат а и респектираща църква в града. Много вяра, усилия и смелост дават от себе си хасковлии - обединени и борбени, за да получат разрешение за построяване на своя храм в годините на Османско владичество. Освещаването се е състояло при изключително тържествена обстановка на 15 август 1837 г - "Успение на Пресвета Богородица", един от най-големите християнски празници.
Иконостасът е дело на Дебърската школа и е с богата дърворезба. От стенописите най-забележителен е образът на "благославящия Бог". Той е изрисуван в средата на свода в огромни размери и оставя впечатлението на "Вседържател" (пантократор), което навярно е било и основната идея на зографа, вложена в този образ, поставен сякаш в небесата.
Храмът бил построен на мястото на древенпараклис, в обширен двор с издигнат над 4 метра каменен зид, за да се опази Божият дом от поругания. По неизвестни причини църквата е ориентирана почти напълно на югоизток-северозапад. В стилно отношение Успение Богородично представлява корабна базилика с двускатен покрив без кубета. Вътрешно тя има три олтарни апсиди.