Разположен в Средния Предбалкан, на брега на р. Росица, на 5 км от с. Батошево. Манастирът отстои на 17 км южно от Севлиево, на 22 км от Габрово и на 53 км от Велико Търново.
Според надпис намерен в Батошевския манастир през 1836г. (съхраняван днес в Националния археологически музей в София), обителта е основана средата на 13в. по времето на цар Михаил ІІ Асен (1246 – 1256). Както повечето манастири около Търново, по време на османското нашествие и този бил разрушена и ограбен.
Според летописната книга на Батошевския манастир, през 1809г. монаха Исак се заселил на мястото на разрушената обител и започнал инициатива за нейното възстановяване. Делото му се увенчава с успех и със съдействието на местното население през 1836г. е построена църквата "Успение Богородично" и част от жилищните помещения.
Днес Батошевският манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от черква, двуетажни жилищни сгради, камбанария и стопански помещения.
Жилищните постройки, датиращи от средата на 19в., ограждат манастирския двор с двуетажни корпуси с широки чардаци. Манастирската църква е построена през 1836г. под ръководството на майстор Константин от Пещера. Тя е трикорабна, едноапсидна, с две конхи, вътрешен и открит притвор и с три купола.
През 1869г. по времето на игумена Севастиан започва украсяване на Батошевската църква, което обаче не е завършено. Изписани са само само западната галерия, портикът от северната страна и някои части от вътрешността на храма. Стенописите са дело на виден представител на Тревненската живописна школа - Цаню Захариев. Сцените повтарят до известна степен стенописите в Троянския манастир - "Страшният съд", "Апокалипсисът" и "Колелото на живота".