Черепишкият манастир "Успение Богородично", разположен в живописното Искърско дефиле на Стара планина, е друго значимо духовно и културно наследство от времето на Втората българска държава. Смята се, че манастирът е основан през 14-ти век, по време на управлението на цар Иван Шишман, въпреки че някои доказателства предполагат съществуването му още през 13-ти век.
Както Раковишкия манастир, така и Черепишкият манастир е претърпял множество разрушения и възстановявания през цялата си история. В края на 16-ти век той е реконструиран от гръцки монаси, които добавят двуетажни жилищни крила, оформящи вътрешен двор. През епохата на Възраждането манастирът става важен просветен център, привличайки учени и книжовници, които създават килийни училища и преписват религиозни текстове. Някои забележителни реликви от тази епоха включват Черепишкото евангелие, Евангелието на книгите на апостолите и други исторически артефакти.
В допълнение към ролята си на религиозна институция, Черепишкият манастир е бил убежище за видни български революционери, включително Софроний Врачански, Иван Вазов и Алеко Константинов. Днес манастирът е действащ мъжки манастир, който предлага настаняване и храна в своята магерница, която може да побере до 35 гости. Хотелската част на манастира може да приеме до 30 посетители.
Освен своите исторически и културни ценности, Черепишкият манастир е заобиколен от спираща дъха природна красота. Посетителите могат да изследват околните пътеки, да открият останки от древни християнски храмове и да станат свидетели на разнообразната флора и фауна, характерни за района на Искърския пролом. С богатата си история, живописна обстановка и ангажимент за продължаване на духовните традиции, Черепишкият манастир остава вдъхновяващо свидетелство за културното наследство на България.