Един от най-старите градове в България е Велико Търново. Той има повече от 5 хилядолетна история, бил столица на Второто българско царство. Според съвременници, през средновековието Търново е бил „новият“ Иерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно. Населението на старопрестолния град изповядва точно православно християнство. Тук са (или са били) светите мощи на редица светци; в града и региона се съхраняват няколко чудотворни икони. Градът е богат ресурс за религиозен туризъм. Могат да се посочат множество изключително ценни храмове, действащи и недействащи, както и религиозно-исторически паметници от различни епохи.
Катедрален храм „Свето Рождество Богородично“
Намира се в старата част на Велико Търново, в т.нар. „Болярска махала“ и е издигната върху старата църква „Рождество Богородично“. Църквата е трикорабна, изградена е от дялан пясъчник. Най-оригиналното във вътрешността на църквата са двата реда капители. Построена е със средства, събрани от населението по махали. По време на земетресението (1913 г.) църквата е съборена до основи. Фасадата и е възстановена, но днес старата църква не съществува, а новата е център на малък площад в старата част на града. Изографисана е в средата на 20-ти век; дърворезбата на иконостаса и владишкия трон са дело на майстор Кушлев.
Църквата „Св. Четиридесет мъченици“
Тя е най-известният средновековен български паметник в Търново. Построена е и е стенописана по времето на българския цар Иван Асен II в чест на голямата му победа в битката при Клокотница. През 13-14-ти век е главна църква на манастира „Великата лавра“. Съхранените части от църквата дават възможност да се установи първоначалната и архитектурна концепция. Църквата е силно разрушена при земетресението (1327 г.); възстановена е през първата половина на 14-ти век, като в последствие е преустройвана и достроявана. В храма се намират едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници. В църквата са погребани много царски особи и членове на царското семейство и българската аристокрация. Храмът в днешният си вид е резултат на преустройство и строителство на нови части към него – притвор, егзонартекс и галерии, които основно са променили първоначалния си вид. Обявен е за народна старина; за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и художествен паметник на културата с национално значение.
Църквата „Св. Петър и Павел“
Тя е средновековна българска църква, недействащ храм, паметник на културата. Намира се в подножието на хълма Царевец. Църквата е построена през 30-те години на 13-ти век, за да бъдат поставени мощите на Йоан Поливодски. В нея Калоян е бил провъзгласен за крал. Първоначално около нея е изграден и манастирски комплекс, който днес не съществува. „Св. Петър и Павел“ през годините е била катедрална и митрополска църква. В стенописите на старата църква се забелязват три живописни слоя. По време на земетресението (1916 г. ) храмът е силно повреден. Реставриран е напълно през 1981 г. въз основа на оригинални фотоси и рисунки. Църквата е обявена за народна старина; архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и художествен паметник на културата с национално значение.