Църквата „ Св. Св. Константин и Елена“
Живописна, разположена в центъра на Стария град, точно до източната порта на античния акропол. Най-старата църква в Пловдив, построена върху самата крепосна стена на акропола. Била е разрушавана и възстановявана многократно от римляни, византийци, гърци, турци и българи. В сегашния вид е възстановена през 1832 г. Майстори от Дебърската школа изработили иконостаса, който се сочи като образец на най-ранния български барок. Покрит е със злато. Повечето от иконите в църквата са дело на Захари Зограф, други на Димитър Зограф, Станислав Доспевски и други. Понастоящем църквата е действаща към Пловдивската духовна околия.
Църквата „Св. Богородица“
Тя е на място, където още през 9-ти век е съществувала средновековна църква, посветена на Успението на Св. Богородица. Възобновена като катедрален храм през 1189 г. и два века по-късно разрушена от османските турци при завладяването на града. В средата на 19-ти век църквата е отново съборена и брациговски майстори построяват на мястото внушителна трикорабна псевдобазилика. Иконостасът е дело на дебърските резбари, а храмовата икона и повечето икони са дело на известния зограф – Никола Одринчанин. През 1859 г. в пловдивския храм „Св. Богородица“ е извършено първото богослужение на български език – голямо постижение в борбата за самостоятелна църква. Така Пловдив става най- радикалният център на църковните борби, като отново в този храм е посрещнат първият български митрополит Панарет. След Освобождението на България архитект Йосиф Шнитер пристроява към катедралната камбанария внушителна триетажна кула с купол.
Храм - параклис "Свети Николай" гр. Пловдив
Църквата се намира на самото Таксим тепе в град Пловдив, на около 70-80 м западно от църквата ”Света Богородица”.
Тя е параклис към катедралната църква. Предполага се, че била строена по времето на българския владетел Иван Александър, някъде около 1355 г. и още тогава била посветена на Свети Николай. За тази стара църква споменава и Стефан Герлах в 1578 г., когато той посетил града при своите пътешествия из Балканите.
В самото начало на ХІХ в. параклисът бил възстановен с отпуснати от настоятелството на храм „Света Богородица”, 4300 гроша. Поради наложените ограничения от властта тогава, ремонтът се оказал некачествен и се наложило изграждането на нова постройка.
Сегашната сграда на параклиса датира от 1835 г., когато била съградена с дарени средства от пловдивския възрожденец Вълко Тодоров Чалъков, който живеел съвсем близо до храма. На северната стена на сградата, над главния вход, е запазен един надпис на български и гръцки език, който свидетелства, че параклисът е построен през 1835 г., по време на тогавашния Пловдивски митрополит Никифор, със средства на православни християни от града.
По своята същност параклисът „Св. Никола” представлява малка, еднокорабна базилика, с една абсида и размери 17,5 м на 9,80 м на 6 м. Изградена е от неоформен камък, само източната олтарна стена и абсидата са от правилно издялани каменни блокчета. Поради стръмния и скалист терен, на който се намира храмът, притворът му е от северната страна, а не от западната, както обикновено се строят църквите. Абсидата е петстенна. Иконостасът на параклиса е от старата съборена църква, поради което той е най–старият иконостас в Пловдив. Датира от 1733 г. и е с интересна и оригинална старинна резба. Предполага се, че е изработен от местни майстори, повлияни от дърворезбата в голямата църква на Бачковския манастир. Размерите на иконостаса са 7,50 м на 3,90 м. В горната си част той е покрит с резба, която е цялостно позлатена. Тази резба е плитка и се предполага, че е изработена от дебърски майстори. С дърворезба са украсени и царските двери на иконостаса.
Иконите в храма са изписани от възрожденските живописци Захари Зограф и Димитър Зограф, за които се знае, че по същото време ( 1836 г. ) работели заедно в пловдивските църкви. Царските икони на Иисус Христос, Света Богородица, Свети Йоан Кръстител, Свети Николай са дело на Захари Зограф. На иконостаса има и една сравнително малка икона на Свети Николай, чийто автор бил Христо Димитров – бащата на Захари Зограф, който бил един от най–тачените български художници в началото на ХІХ в. По този начин в този храм за първи път се срещат икона на бащата Христо Димитров, поставена редом до иконите на по-малкия му син – Захари Зограф. Съхраняват се и икони на свети мъченик Николай Нови (Анатолийски), на свети Сава и света Варвара.
Църквата „Св. Марина“
Храм „Св. Великомъченица Марина“ се намира в подножието на Стария град. Той е главен митрополски храм. В него се пазят свети мощи на светата великомъченица Марина. Църквата е построена в 1561 г. По-късно опожарена, тя отново е въздигната след два века със средства от дарения. След направени поправки в средата на 19-ти век храмът придобива днешния си вид. Скоро след това е построена и шест етажна дървена камбанария с резбован покрив. Иконостасът е дело на Станислав Доспевски.
Църквата „Св. Неделя“
Една от най-големите църви в града, трикорабна, триабсидна превдобазилика. Построена е през 1578 г. От нея е запазен и до днес иконостасът на параклиса. Сегашната църква е завършена през 1830 г. Св. Неделя притежава един от редките старинни иконостаси със сложна и изящна композиция. От орехово и липово дърво са изкусно сглобени десетки малки колонади с арки, в които са оставени големи олтарни икони. Владишкият трон е направен от резбари от Дебърската школа.
Иконостасът в „Св. Неделя“ е съвършено произведение на възрожденската църковна дърворезба с преобладаващ растителен орнамент. Допълват го красотата и майсторското изпълнение на проскинитария от старата черква, който вероятно е дело на резбаря на стария иконостас, както и съвършената изработка на двата инкрустирани аналоя, творение на Христо Баро (XVIII в.).
Известните дебърски майстори Макрий Негриев Фръчковски и братята му Гюрчин и Траян са изпълнители на релефната украса за капителите на колоните - фина художествена работа, близка до скулптирането, наричана по онова време „кюлюмджийство“.
Повечето икони са изписани от Димитър Христов Зограф и сина му Зафир, по-късно известен с псевдонима Станислав Доспевски. На някои от тях се чете годината „1832“. Най-впечатляващи са образите на Иисус Христос, света Богородица, света Неделя, както и иконата „Св. Въведение Богородично“, която може да се види в параклиса. Върху стар красив проскинитарий е положена икона на св. Неделя от XVIII в. с произход от старата черква. Върху кивоти са иконите от XIX в. - „Св. 
Димитър Солунски“, „Св. Стилиян Пафлагонийски“, „Св. апостол и евангелист Йоан“ и „Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат“. Някои от тях са работени през 1872 г. от пазарджишкия зограф Стефан Андонов.
Храм „Свети Димитър Солунски
Мраморните иконостас, архиерейски трон и амвон са дело на А. Калумену от 1869 г., Под олтарните икони на св. Димитър и св. Богородица има гръцки надпис, който гласи :
”Това светло темпло (иконостас) е издигнато с дарението на благодетеля Йоан Георгиу Политу за вечно възпоменание в лето Господне 1869. Дело на А. Калумену.”
Едно изящно произведение от бял, сив и цветен мрамор на изкусен майстор. Различните изследователи на Пловдивските църкви предполагат Москва, Цариград и Пловдив като место на изработването му. В тефтерите на храма е отбелазана сумата от над 16 000 гроша “за мрамороделци одринци и местни.” В зависимост от трите св. престола в олтара е развита и тектониката на иконостаса. Той има три дървени царски двери – пред всеки престол по една и две входни врати – южна и северна. Дължината на иконостаса е 14 метра. Той е разпределен на сектори за иконите, дверите и вратите от 14 мраморни колонки. Фронтонът над централния престол е висок 7.5 м. и е дъговиден. Завършва с разпятие, под което се намира Тайната вечеря и един пояс с 11 малки икони. Над южния престол иконостасът е висок 3.7 м. и завършва с потир и кръст, а над северния – също 3.7 м., като завършва с кръст и двете Моисееви скрижали. Царските двери на иконостаса са в позлатена дърворезба.
В същия стил на работа са и архиерейският трон (с размери: височина с короната 4.5 м. и ширина 86 x 86 см.), и амвонът, издигнат на третата колона от север.