Асеновградският край е особено привлекателен с уникалното съчетание на пориродно богатство и забележително културно и историческо наследство. Най-голяма концентрация на култови обекти от различни епохи има тук - енеолитното култово находище в местността Лопките, тракийското скално светилище Белинташ и християнската светиня Кръстова Гора, където според преданието е заровена част от Кръста Господен. Неоценимо архитектурно богатство на региона са 4 манастира, 36 църкви и над 200 параклиса. Пръстенът от манастири около Асеновград и впечатляващата концентрация на църкви и параклиси съсдават славата на този край, като Родопската Света Гора: не случайно градът е наричан „Българският Иерусалим“ – с 11 църкви и над 50 параклиса само в града.
Църквата „Св. Богородица Петричка“
Тя е една от най-старите църкви в Асеновград, намира се в крепостта Асенова крепост на около 3 км. над града. Има сведения, че през 13-ти век вече е била построена. В района на крепостта има няколко параклиса като в един от тях - „Св. Никола“ е установено, че е бил костница, а най-вероятно до него е имало и килийно училище.
Храм „Св. Йоан Кръстител“
Този оцелял от Средновековието храм (13-14-ти век) се намира върху висока скала в западната част на града. В него са открити, при последната реконструкция, едни от най-старите изображения на Св. Йоан Кръстител, може би от 14-ти век. Този параклис е бил част от укрепителната система на Станимъка (Асеновград).
Църквата „Успение Богородично“
Наричана още Месохора (средищна), или Дълбоката (понеже е вкопана), тази църква се смята за най-стария енорийски храм в града. Възстановена е след средата на 18-ти век върху основите на средновековен храм. Църквата е сравнително голяма, а иконното богатство на храма е впечатляващо. Тук може да се видят както творби на Самоковската зографска школа, така и на майстори дошли от южните краища на Балканите. Църквата е съхранила неповторим в този край дърворезбен иконостас. Двама дебърски майстори са го работили две години. Уникалната, изписана отвън камбанария с часовник е градена от брациговски майстори през 1877 г.
Храм „Св. Никола“
Храмът се споменава като енорийски още от началото на 18-ти
век, но в този си вид е от началото на 19-ти век, когато се наложило
преизграждането му след кърджалийските разрушения. Интерес представлява
иконостасът на този храм, чиито майстори са неизвестни. Той е хармонично
съчетание на три отделни дърворезбени иконостаса. Оригинален е и владишкият
трон. Архитектурният ансамбъл включва и параклис – костница „Св. Св. Симеон
Стълпник и Трифон Зарезан“, намиращ се в двора на храма. Камбанарията се издига
на 15 метра и е свободностояща, построена в началото на 20-ти век.
Храм „Св. Георги“
През 1720 г., когато големият квартал Амбелино бил обособен в самостоятелна енория, нейният храм бил посветен на Св. Георги. Как е изглеждал той не се знае, защото бил разрушен от кърджалиите в края на 18-ти век. В този си вид е от средата на 19-ти век. Той е внушителен трикорабен, трикуполен, едноабсиден храм с двойна емпория. Иконостасът е обновен, стенописната украса на храма, както и по-голямата част от иконите са дело на одрински майстори. Високата стена, включваща всички църковни сгради в архитектурен ансамбъл му предава неповторим възрожденски колорит. В непосредтствена близост се намира параклисът – гробница „Всех Светии“. В този си вид е вероятно от началото на 19-ти век.
Храм „Св. Богородица – Благовещение“
Днес той е енорийски, но в миналото е бил имот на Бачковския манастир. Църквата се нарича още Рибната или Балъклийка, заради рибите в аязмото. Храмът е строен през 12-13-ти век, но от първоначалния градеж до наши дни е запазена само част от абсидната стена. Църквата е преизградена през 30-те години на 19-ти век. Сегашният храм включва параклис на Св. Архангели и параклис до аязмото Св. Йоан Предтеча. Иконите на храма са от 18-19-ти век и са дело на майстори от различни школи. Изключително популярна е иконата „Св. Богородица“, която е чудотворна. Тази икона всяка година на Преполовение (на 25-тия ден от Великден) с грандиозно литийно шествие се отнася в Бачковския манастир.
Храм „Св. Троица“
Изграждането на църквата е резултат от повторния опит на българите в града в края на 50-те години на 19-ти век да имат свой храм, в който богослужението да се води на родния им език. За съжаление, въпреки вложените средства и труд, построеният през 1865 г. храм остава в ръцете на гърците чак до началото на 20-ти век. Църквата е внушителна по размерите си. Забележителност в архитектурата на храма е вписаният във вътрешното му пространство параклис, посветен на „Св. Мина“. Към западния вход през 1938 г. е престроена внушителна камбанария. Храмът е важен за историята на селището и с това, че в двора му, докато траел градежът на църквата, в малка паянтова сграда функционирало първото българско училище в града.