Рилският манастир е едно от най-важните културно-просветни и книжовни средища в българската история. Той достига голям книжовен разцвет през втората половина на 15-ти век, когато в него работят изтъкнати книжовници. Днес в манастира могат да се видят ценни исторически паметници. Изключителен интерес представляват главната манастирска църква, Хрельовата кула, манастирската кухня и воденица, килиите на Паисий Хилендарски и на Неофит Рилски и други. В Рилския манастир се съхраняват уникални икони, множество старинни предмети, църковна утвар от злато и сребро, богата монетна колекция. Силно впечатление правят кръстът, изработен от монаха Рафаел, географският глобус на Неофит Рилски, оръжието и облеклото на манастирските пандури (стражи), „Заветът“ на Св. Иван Рилски (препис от 18-ти век), Хрисовулът на цар Иван Шишман, Сучавското евангелие, Крупнишкото евангелие, препис от „История Славянобългарская“ и други. Манастирската библиотека, която е една от най-старите у нас, разполага с над 32 000 тома. В нея се пази архивът на манастира, много старопечатни книги, документи, ръкописи, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и други. Рилският манастир в 1983 година е обявен за паметник на световната култура и е включен в списъка на световно, природно и културно наследство към ЮНЕСКО. В близост до манастира са два метоха: метох Орлица на три километра от град Рила и метох Пчелино – стопанският чифлик на манастира.
Рилският манастир е най-големият и най-посещаваният български манастир. Привличани от интересната му архитектура и ценните произведения на изкуството (стенописи, икони и други), от вълнуващите празненства на църковните празници и църковните ритуали, както и от красивата природа, той се посещава целогодишно от десетки хиляди поклонници, много наши и чуждестранни туристи – около 500 000 годишно посещават Рилски манастир, а само музея му – 160-180 000.