Раковишкият манастир „Св. Троица“ е основан през средновековието, като единствената сграда оцеляла от тогава е църквата датирана между 12-14в. Останалата част от манастира е разрушавана неколкократно по време на османското владичество, а за последен път обителта е плячкосана в началото на 19 в. по време на бунта, ръководен от Осман Пазвантоглу.
През 1848 г. в Раковишкия манастир е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът е бил и център на националноосвободителните борби на българския народ. Там водачите на народно-освободителните организации от Кулско, Видинско, Белоградчишко и Ломско вземат решение за въстание (Видинското въстание) през 1850г. След Освобождението, в памет на загиналите във въстанието, е построена нова църква с долепена до западната й страна висока камбанария.
Манастирът е действащ и представлява комплекс от две църкви, жилищни и стопански сгради. Главната църква „Св. Троица“ е построена между 12 и 14 в. и принадлежи към кръстокуполния тип храмове с вписан кръст и едноделен притвор. През 1825 г. църквата е обновена и изографисана от тревненските живописци Кръстьо Захариев и Досьо Коев. В памет на загиналите по време на Видинското въстание от 1850 г. в двора на Раковишкия манастир е издигната нова внушителна църква.