Раковишкият манастир "Св. Троица" е важен духовен и културен център в региона на Северозападна България от векове. Основан през Средновековието, той е преживял периоди на просперитет и трудности, но винаги е изпълнявал ролята си на убежище за вярващите и място за насърчаване на образованието и съпротивата срещу потисничеството.
Оцеляла само една сграда от първоначалния манастирски комплекс - църквата, датираща между 12-14 век - свидетелства за богатата история на това свято място. Многократно разрушаван и възстановяван по време на османското владичество, манастирът претърпява последно опустошение в началото на 19 век по време на бунта, воден от Осман Пазвантоглу.
Възраждането на манастира започва през 1848 г., когато в неговите стени е открито първото светско училище в цяла Северозападна България. Това събитие бележи повратна точка в историята на манастира, тъй като той се превръща не само в религиозно средище, но и в център за национално пробуждане и борба за свобода. Манастирът също така служи като място за срещи на водачите на народно-освободителните организации от Кулско, Видинско, Белоградчишко и Ломско, които през 1850 г. решават да се присъединят към Видинското въстание срещу османската власт.
След Освобождението на България манастирът е посветен на почитането на паметта на тези, които са загубили живота си по време на въстанието. Нова църква, изградена в негова чест, е издигната заедно с висока камбанария, прикрепена към западната й фасада. Този акт на възпоменание и архитектурно величие отразява трайното значение на Раковишкия манастир като символ на вяра, образование и патриотизъм в региона.
Днес манастирът остава действащ и продължава да функционира като религиозен комплекс. Състои се от две църкви, жилищни и стопански постройки, които заедно формират важно свидетелство за развитието на монашеството, изкуството и архитектурата в рамките на традициите на православното християнство. Чрез своята дълга и бурна история Раковишкият манастир "Св. Троица" стои като свидетелство за устойчивостта на човешкия дух и стремежа към свобода, което го прави обект от голямо историческо и културно значение.