Намира се до село Плаково на 18 км. от Велико Търново, действащ мъжки манастир. Основан е по времето на Второто българско царство и е разрушен при падането на България под турско робство. Възстановен е през средата на 15-ти век. В този манастир през 1835 г. се организира известната Велчова завера, като един от водачите е бившият игумен на манастира – отец Сергий. Манастирският комплекс се състои от черква, жилищни и стопански сгради. Манастирската църква е съградена наново в средата на 19-ти век и е представител на т.нар „атонски тип“. Над входната врата под откритата нарктика е нарисуван единствения стенопис с ктиторски надписи. В църквата се пази ценна икона на Христос и Дванайсетте апостола, дело на Захари Зограф. Интерес представляват и жилищните сгради и величествената двайсет и шест метрова камбанария, и двете са построени от майстор Кольо Фичето. Манастирът е обявен за паметник на националната култура.