
Български средновековен скален манастир намиращ се на 15 км. от Варна, който е създаден през 12-ти век по времето на отшелническото движение, известно като исихазъм (бягство от живота). Особеното при него е, че помещенията му се намират в изкуствени пещери-скални помещения, издълбани на два етажа в отвесните скали на Стара планина. С падането на България под турско робство започват гоненията на християните и тогава манастира е опустошен и завинаги обезлюден. Обявен е за паметник на културата от национално значение.