Празниците в православната църква
Българската православна църква ползва поправения Юлиански календар, с цел християнската Пасха ( Възкресение Христово) да се празнува след Еврейската, и то винаги в неделя. Празниците се делят на:
(а) подвижни – във връзка с Възкресение – Великден, Преполовение, Възнесение, Педесетница, Св. Дух, Неделите на Всички и на Българските Светии, Местни и Сирни заговезни, Тодоровден, Връбница, Велики четвъртък, Велики петък и Велика събота.
(б) неподвижни – разделят се на:
- Господски – Рождество Христово, Богоявление, Сретение, Преображение. Господски празници са и подвижните Възкресение, Възнесение и Връбница.
- Богородични – Рождество Богородично, Въведение Богородично, Благовещение, Успение.
- Светийски – посветени на велики Божии люде – пророци, апостоли, мъченици, преподобни и светители.
Празниците на католическата църква
Най-големият католически празник е Рождество Христово. Подвижни празници са:
преди Великден – Пепеляна сряда (1-я ден на великите пости), Велики пости – период на покаяние, въздържание и пост; Връбница (8-я ден преди Великден); Страстната седмица; Велики петък; Великден
след Великден – Възнесение Господне (39-я ден); Тяло и кръв Христови (Алаите); Седемте скърби на Дева Мария;
Постоянни: Адвент (3, 4 седмици подготовка за коледните празници); Рождество Христово; Богоявление; Кръщението на Исус от Йоан Кръстител
Към всеки един от трите диоцеза има монашески общности.
Ислямски религиозни празници
Мюсюлманите използват лунната година, която се състои от 12 месеца, но във всеки месец има само 29 или 30 дни т.е. годината е по-къса от слънчевата. Празниците са: Хиджра – началото на мюсюлманската година; 13 Раби – годишнина от смъртта на Пророка; Нощ на прошката; Рамазан; Рамадан; Нощ на съдбата – чества се Откровението; Малкият празник – на него се правят дарения на децата и болните; Месец на поклонничеството –хаджилък; Големият празник – празник на жертвоприношението (колят се овни).
Арменски празници
Неподвижни са Благовещение, Рождество Христово, Кръщение, Наименуване, Сретение Господен и пр.
Близката неделя до 15 август, в периода от 12 до 18, се празнува Успение Богородично. Него винаги празнуваме неделя, понеже празнуваме не смъртта на светата Девица, което се случи на 15 август, успението, което се случи в неделя.
Близката неделя до 14 септември, в периода от 11 до 17, се празнува Кръстовден. Въпреки че в петък кръста се боядиса с Кръвта Господен, но славата на кръста стана ясно в неделя. До неделята на Възкресението кръста бе инструмент за смъртта, а в този ден бе почита като дървото на Живота. Затова Кръстовден празнуваме неделя.
А подвижните празници са Заговезни на предците (Арачаворац парегентан), Сирни Заговезни (Пун Парегентан, Възкресение, Възнесение, Петдесетница и Преображение Христово (Вартавар). Отбелязаните подвижни празници се местят спрямо Рождество Христово, но са неподвижни спрямо Възкресение Христово. Според деня на Възкресение Христово се решават дните на другите празници, които се местят според Великден.
Понеже Великден се празнува в период от 35 дена (от 22 март до 25 април), затова зависимите от него празници се движат, а разстоянието между подвижните и неподвижните празници, които се казват „мичоц удик” (време без постене), се съкращават или се удължават. Така, периода от Рождество до Заговезни на предците (Арачаворац) – Мичоц удик се варира от 6 до 41 дена, от Вартавар до Успение – от 2 до 7 седмици, от Успение до Кръстовден – от 4 до 5 седмици, от празника на Кръста от Вараг до заговезни на Петдесетдневния пост преди Рождество – от 7 до 8 седмици, от празника на св. патриарх