Раннохристянски базилики

В България има множество ранохристянски базилики, които са се запазили и до днес, макар и в не добро състояние. Някой от тях са в Перущица – Червената църква, Пловдив – Малка и Голяма базилика, Варна, Монтана и Хисаря с нейните 9 раннохристиянски базилики.

Перущица

Червената църква 

Тя е изградена през Ранното средновековие - V–VI век от новата ера. Централната сграда е с форма на четирилистник, разпо-ложена върху останките на друга разрушена постройка с почти същия план. Останките са основната част от църквата и включват четириконхиалното пространство, заедно с два обходни коридора, разположени около северната и южната конха. Впоследствие са прибавени още помещения: двоен притвор, параклис, долепен към него от южната страна, и баптистерий (кръщелна) от северната. Портик с колони от запад оформя входа на църквата.

Първият познат източник, в който се споменава църквата, е от Иконом Константин през 1819 година, който я определя като „руина”. Сведения за нея има от Константин Иречек. През 1915 г. Българското археологическо дружество предприема проучване, което е прекъснато от Първата световна война. По това време Теодор Шмид прави заснемане на видимите над земята части.

Пловдив

Малката базилика

Археологически комплекс Малка ранохристиянска базилика датира от втората половина на V - VI в. През 2010 - 2013 година с подкрепата на Фондация „Америка за България“, Министерството на културата на Република България и Община Пловдив е извършена нейната цялостната реставрация и социализация.

Малката базилика е трикорабна. Има една апсида и притвор. От юг е изграден малък параклис, а до северния кораб е долепен баптистерий. Общата дължина на базиликата, заедно с апсидата е 20 м, а ширината и е 13 м. Храмът е бил с богата архитектурна украса – мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка, за която се смята, че е сред най-доброто, правено от майсторите от Филипополската школа.

Още...

Епископската – Голяма базилика

Епископската базилика на древния Филипопол е един от най-големите и значими в европейски мащаб археологически обекти и културно-исторически паметници.  Тя е трикорабна с размери 90 метра дължина и 36 метра широчина. Смята се, че   раннохристиянският  храм  е бил най-голям и най-богат на Балканите. Неслучайно той крие два слоя и общо близо 2 хиляди квадратни метра майсторски мозайки.  

Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив. Тя е в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“.

Още...

Варна

Ранновизантийската базилика във Варна

Тя е била престроявана 3 пъти. Това се е случило между IV и VI век.Тя е най-просторната в региона на Варна, като размерите й са 40х16 метра. Богатата мраморна украса и мозаечният под ясно показват, че това е храм на епископа на древния Одесос (Варна).

Построяването на първия храм се датира към първите години на V век. Той е имал сравнително малки размери. Към средата на века се издига значително по голяма базилика на същото това място, чийто под е покрит със забележителни раннохристиянски мозайки.

Изобразените върху тях символи на ранното християнство са незабравими - пауни, цветя, птици. Мозайките са изработени от двама майстори с различна техника. Втората базилика е унищожена, вероятно от земетресение. 

Третият строителен период се свързва с масивните стени на храма, просъществувал до нашествието на славяните и аварите (VII век). Колонадата от втория период е заместена от масивни стени, построени с преизползвани квадри от градската защитна стена на Варна. Базиликата има три кораба и една абсида. Трите кораба със значителните си размери, както и преддверието на храма са успявали да съберат многобройното население на древния град.

Монтана

Раннохристиянска базилика до крепостната стена

Базиликата се намира в югоизточното подножие на хълма „Калето“, ситуирана е извън крепостната стена, но в непосредствена близост до нея, като допълнително е била оградена с дебела защитна стена от юг и изток.

Старохристиянската базилика е била построена върху развалините на разрушена антична сграда, вероятно античен храм, потвърждение за което дават последно разкритите находки. Старинната базилика е датирана от началото на IV в. (Базилика I), като по-късно е надградена с по-голяма, която е имала сравнително дълъг живот - просъществувала е поне и през ранното средновековие.

Сградата представлява сирийски тип базилика – трикорабна с вградена в дебелината на източната ѝ стена полукръгла апсида, фланкирана от малки правоъгълни помещения (пастофории). На изток църквата е завършвала с гладка фасада по ориенталски образец.

Вследствие проучването от 2010 г. се разкриват доста подробности свързани не само с архитектурата на базиликата, но и с нейната история. Разчистен е входът на южния кораб и цялостно е разкрито вътрешното пространство в западната част на базиликата. Особен интерес представлява намерената в западната част на базиликата мраморна статуя от римската епоха (първа половина на III в.), със запазена височина 1,43 м.

В североизточния край на сградата са открити останките от апсидата на първата базилика. Градежът е от добре обработени блокчета, споени с бял хоросан. Разчистена е и основата на предолтарната преграда. Тук са открити фрагменти от колона и от плочите между колоните.

Хисаря

Раннохристиянски базилики в Хисаря са разкрити и проучени общо 9 на брой. От тях само 3 са експонирани и достъпни за посещение. Базиликите в Хисаря отразяват цялостното развитие на раннохристиянската базиликална архитектура през периода IV – VI в.

Базилика № 1 – намира се западно от южната крепостна порта. Тя е единствената известна досега в България двукорабна базилика. Абсидата й е тристранна. Датира се от средата на V в.

Базилика № 3 – намира се на 120 м южно от главната крепостна порта „Камилите”. Тя е трикорабна, с тристранна абсида отвън и полукръгла отвътре. Базиликата е построена през втората половина на IV в. В средата на V в. е разрушена от хуните и през VI в. тя е построена отново. В базиликата е открит надпис на старогръцки език, който показва, че през VI в. тя е била посветена на Св. Стефан. В нея са погребани Теодор и синът му – протектор Йоан. Надписът се намира в Археологическия музей в град Хисаря.

Базилика № 8 – разположена е срещу сградата на Народно читалище „Иван Вазов”. Базиликата е трикорабна, с полукръгла абсида, притвор и баптистерий (кръщелна). Датира се от V в.