С падането на Балканите под Османско владичество, вече от края на XIV в. до към средата на XVI в. преселванията на арменците в поробените български земи, респ. в Пловдив трябва да са имали спорадичен характер. В Пловдив (вече преименуван на Филибе) през XV в. според някои е бил заточен един от големите арменски лекари от късното Средновековие Амирдовлат от Амасия /градче в Мала Азия/. Той тук е живял близо 10 години и е написал своя труд “Ползата от медицината” и други книги.
В една преписка към свой медицински ръкопис той споменава имена на лекувани от него пациенти – българи, турци, гърци, арменци, от което може да се заключи, че тук е имало арменци, вероятно малобройни, още необособени като етно – религиозна общност. Освен това в друга преписка, в превода на един лечебник от 1469г. Амирдовлат Амасиаци отбелязва името на патриарх Йоаким и епископ Аристакес, под чиято духовна власт се намирал Филипопол и околността му. От това следва, че той би трябвало да е духовен глава на пловдивското арменство през онези години, но за съжаление, не се споменава за наличие на арменска църква в града.
Въз основа на това маже да се направи извода, че броя на арменците в Пловдив в края на XVI и началото на XVII в. трябва да е бил толкова незначителен, че не е станал обект на внимание от страна на арменскато духовна власт.
Период на оформяне на арменската колония в Пловдив и придобиване на църквата “Агиос Георгиос” /”Свети Георги”/ от арменците през 1675г.
Пловдивското арменство се оформя като етно – религиозна общност със своя местна управа след втората половина на XVII в. и това става безпорно въз основа на съществуващото малобройно арменско население и преселници – бежанци отвън. Още...